Мъти вир е река, която се влива в язовира и образува малък, но за сметка на това крив ръкав. Удобни места за риболов са устието и началото на ръкава. Това на снимката е устието. Тук е мястото да се каже, наводненията през лятото на 2005 буквално разказаха играта на пейзажа.
Придошлата вода отнесе сума и дървета, които вече 2-ра година се носят из водата и гният. Още по-лошо е че поради страх от нови наводнения язовира се изпуска много рязко и целият бряг се превръща в кал. Има също и много, ама много тръни от тези гадните лепкавите, които се залепят за всичко и нямат изчистване от живарника и кепа.
Твърди се, че има най-различни видове риба. Аз лично съм хващал - бабушка, костур, каракуда, уклей, клен и вездесъщата слънчевка. Лятото особено слънчаците са страшна напаст. Единствено житото спасява положението.
Преди 10-на години, язовирът е бил отровен с арсен. Не че рибата не става за ядене, но аз лично предпочитам да не опитвам.
До Мъти Вир от София се стига по следния начин. Хваща се автомагистрала Тракия и се слиза на отбивката за Вакарел. На около 300-400 метра след входа на града има отбивка в ляво на която пише Панагюрище. Оттам следват около 30 км живописен път, който лъкатуши през планината. Пътят до село Белица е ремонтиран скоро и настилката е добра. Трябва да се кара внимателно обаче, тъй като някои завои са доста остри, а знаците са кът. Малко преди село Поибрене има асфалтова отбивка в дясно. Къде точно е отбивката е трудно да се каже. Намира се в края на дълъг прав участък, след който следва ЛЯВ завой. Отбивката е точно преди завоя, като има и излизане на пътя и след завоя. Лично аз я пропуснах 3 от 3 пъти. Ако започнат да се появят вили покрай пътя, това със сигурност значи, че отбивката е пропусната. Самата отбивка е доста характерна. Спуска се под голям наклон от пътя и след около 50-60 метра има завой на 180 градуса. Дълга е около 5-6 километра. Някога е била асфалт, сега от тези времена е останал само спомена и парчета самотен асфалт. От това пътче се отделят няколко черни пътчета в ляво, които извеждат на различни места на язовира, но аз не съм ги проверявал.
Та както си върви пътя и изведнъж свършва в портата на някаква вила. Веднага в ляво започва черен път, който минава покрай други вили и извежда на устието на Мъти Вир. Мястото е доста характерно има нещо като паркинг, а в дясно се пада самото устие. То е скалисто и трудно достъпно. Вляво от "паркинга" черния път продължава и извежда в началото на ръкава.
За съжаление заливът е доста мръсен, освен дърветата и тръните е пълно с бутилки и опаковки от какво ли не. За хората, които очакват да намерят там рая това ще е разочарование, но ако някой търси неангажиращ риболов на мирни риби и се абстрахира от това какво е около него, Мъти Вир е приемлив избор.
5 comments:
Доста добро и точно описание! :) Искам само да добавя някои уточнения... Отклонението за Тополница от основния път Вакарел-Панагюрище е на 8.4 км след ИЗХОДА от с.Белица. Проверено е неколкократно :) А ако човек го изпусне и стигне с.Поибрене, трябва да се върне 3.5 км.
Постройките, които се виждат там не са вили, а ведомствени бази, от които действително работи само най-близката до водата - тя е на Асарел-Медет. Поддържат я Жоро и Лазка, много свестни хора! Цената е просто приказка - за зидано бунгало с 2 стаи - 4 легла, баня с бойлер, печка, хладилник и бели чаршафи плащаш 20 лв. на вечер... Е, ако и това не е приказка... :)
А по въпроса къде точно са устията на р.Тополница и р.Мъти Вир... Там мненията са много и няма да натрапвам моето ;)
Marcony, човече, дай телефон на тези мили хора. Ако не се лъжа имат един червен вартбург, нали?
цената на легло вече е 8лв а в мъти вир за последно ловя само сулки по 200-300гр и костури на рибе понякога излизат и по-голями бели риби по 5-6кг
Много ме впечатли една снимка на язовира. Трябва ли да имам билет за риболов?
Да :)
Post a Comment